Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2013 05:00 - Историите на Димитър
Автор: dimiterhumor Категория: Забавление   
Прочетен: 2929 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.10.2016 00:43


                                                    Историите на Димитър
                            


"Историите на Димитър" са хумористични разкази, основани на популярни обществени персонажи, като Бойко Борисов, Петър Стоянов, проф. Юлиан Вучков...също популярни български ( Иванчо и Марийка) и чуждестранни (Дон Корлеоне) персонажи ...както и един авторски - Мотико Градинарски, от село "Посади Доматово" .
 Сюжетът по никакъв начин не характеризира действителните обществени личности, няма документален или биографичен характер, не се отнася до реалния живот и реалните характеристики на популярните персонажи.
  

Обем: 68 стр
Автор - Димитър Величков

Можете да эакупите сборника от:

http://biblio.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2/100-01-1649-1649


Прочетете още: "Историите на Бойко Борисов": (http://izdavam.com/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80__%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE%20%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2/992/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%BE%20%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%B2.html)

Чуйте  също музикалните композиции на автора - www.dimitermusic.net

Проф. Вучков гостува на тв шоу             Проф. Юлиан Вучков гостува в популярно телевизионно шоу.   Юлиан Вучков (обръща се към зрителите)  :  Здравеееейтеее, мои многопочитащи ме, многоуважаващи ме,  многовъзхищаващи ми се и с нетърпение очакващи ме зрители.   Радвам се да ви видя, но се радвам, че и вие имате привилееегията да ме видите (отпива глътка вода)  .   Сигурен съм, че ви е било ааадски скучно без мен, но какво да направя, че не ми дават повече ефирно време... това е възмутиииително, уважаеми зрители... как моооооже да не ми дават по-дълго време в ефир ??? Но, кааакто и да е...    Скъъпи зрители… Искам да ви изкажа своето дълбоооко впечатление от следната случка…    На идване към шоуто, в качеството си на  поканен за официааален гост, пожелах да се запозная с водещия… и моля ви се ми казват, че водещия, видите ли, толкова  бил впечатлен и развълнуван от моето тооолкова авторитетно, интелигентно гостуване, че решил, с оглед на събитието, да напусне студиото и да ми предостави целия ефир, за да го водя само аз. (вметва)  - И разбира се как няма...  Моето присъствие  си е цяяло историческо събитие за него, както и, между впрочем - за цялата българска телевизия.    Той до такава степен бил развълнуван от гостуването ми, че не могъл да си намери място в студиото...  и за да се успокои, накрая си отишъл вкъщи, където на спокойствие да изгледа предаването.   Но това е нормааално, уважаеми зрители..Все пак аз, въпреки, че съм малко по-енергичен и по-прям... съм профееесор, написал съм двадесет и шест книги, в телевизията съм повече от двадесет години, и... забога... кааак да не се впечатляват хората от мен... !!??? (Тук сякаш започва отначало)  ...Уважааеми зрители... за мен е извънредно, умопомрачително, грандиозно удоволствие да ви приветствам и заедно да прекараме една интереесна, вълнуваща вечер, като през цялото предаване, водещ ще бъда... Аз.   Всяка една моя поява в българския ефир е грандиозен факт, паметно събитие за цялата българска аудитория... Ще пея... ще танцувам... имам интересна тема, която съм подготвил за тази вечер, ще ви разкажа интереесни истории….и най-вече - ще ви раздам от моята изключителна ерудиция, моя възхитителен интелект, ще ви озаря с моите впечатляващи анализи и не на последно място разбира се... с моите дълбоооооки познания от всяка, дори най-отдалечената точка на света.  - Лека пауза- (С тон на леко сконфузване)   Само че... си забравих листата с плана оттатък   (Към един от служителите)  …Моля ви, донеси ми листата, ако обичате, но не бързайте, за да може (обляга се комфортно на стола или на бюрото)  дълбооко да се подчертаааае моето така авторитееетно присъствие тук тази вечер!! (... Служителят носи едни, видимо доста смачкани и изпонадраскани с цветни химикали,големи листа)  (Неразчитайки)  Вучков поглежда текста внимателно:  - "Абе каквооо пише туука бе? Едваам си разчитам... (кратка пауза,разчита и се сеща)  - "аа... да"  Сяда на бюрото и:  (към оператора, който е в този момент близо до него)  ... Каквоо си се лепнал с тая камера в мене, все едно ще ме стреееляш бее ? Какво си се втренчил тоолкова?  Бооже господи... колко нахаални станаха хората... ще дойде и ще ми я опре до главаата още малко.    (Озадачен,неразбиращ)  Но какво се учудвате бе, дами и господа... по животните ли да ходи глупостта бе ???? (Решително)  Ами неее разбира се !!??... по хората ходи !!??...     (Към оператора,с тон на подценяване  и сравнение)  :  Ааз, моето момче, като съм правил телевиизия, ти си бил... (внезапно секва)  ... както и да е...    Та... драаги ми почитатели...  Изключително се рааадвам да ви приветствам, въпреки, че вече минаха не знаам колко минути от началото на предаването...    Но...  такааа стоят нещата. Раадвам се, че мога да видя това симпатииично шоу отвътре... Имат все пак някои хуубави качества, но има още мноооого хляб да ядат... (Подценяващо)   Аз правя телевизия от двааайсет и пет години, а те това шоу- от има няма – 2-3.  (Сравнително и надменно вметва за кратко)  - Аз, като съм правил телевизия, те са били... (внезапно прекъсва)  ... както и да е...  Абе, чудя се уважаааеми зрители... този Слави Трифонов... дали се ожени най-накрая ?  ...Я да видя в интернет (обръща се към компютъра на бюрото) .  (Започва да натиска видимо грешно клавиши,непохватно, налучквайки и чудейки се кой да натисне... опитва един след друг,с кратки интервали помежду натисканията, да избере правилния бутон, с който се влиза в интернет,като след втория опит, започва леко да се дразни и възмущението се усилва)  ...  (С негодувание)  :  Абе, каквооо става тука бе ?  След третия опит:  Абе... каква е тааая клавиатура бе ?? След четвъртия, видимо раздразнен, но вразумен (досещайки се и констатирайки)  :  Абе, то трябва да има нарисувана икооона на клавиша бе, уважаеми зрители... добре, че се сетих, че цял ден щях да щраакам по тази клавиатура...  ( Вади демонстративно очилата си и с мащабно, бавно,показно движение, слага  си ги и се втренчва в клавиатурата)  . Абе... какъв е сега този клавиш ??? Трябва да е мноого просто, ама, като не знае човек... Какво да направя, че не разбирам от тея компютри... боравя (по принцип)  с клавиатура, уважаеми зрители, но само с таази на мобииилния ми телефон... а там, поне засега - няямам интернет...  (Открива бутона, но все още не го натиска)  А... ето... тук пише - on-line... Вие, уважаеми зрители, да не би да мислите, че не зная какво знаачи тази дума ?  Аз зная мноого добре английски език… (кратка пауза)  ... в смисъл... зная, че съществува такъв език... (пауза)  . Зная, че съществува наред с други езици, които, за съжаление нямам време да изучавам, защото, знаааете много добре, уважаеми зрители, аз съм зает човек... пиша книиги... написал съм двааадесет и шест книги, следя събитията по света и... нямам време... !  (Подготвя се да натисне)  И така - (натиска)  - "хоп".  (Започва звучене на така характерния скърцащ звук от някогашните телефонни интернет модеми,  при което Вучков онемява и остава шокиран... след което звука спира)  .  Бооже... "Гледам и не вярвам на ушите си, уважаеми зрители... не вярвам и на мислите си, и на разума си, и въобще на... на... на... (секва)  … Кааак може такова неещо бе ?  Каква е тая простащина бе ? Боже, колко е изостанало това шоу... сигурно въобще не са чували за интернет тука...  Въобще няма да се занимавам с този интернет…това тук е под моето ниво...  Та уважаеми зрители... Въпреки, че половината от предаването вече изтече, аз се радвам , че  мога нааай-сетне да открия моята тазвечершна тема, която е... ( внезапно сменя темата)  ...  (Не спомняйки си)  Абе... днес коя дата бяхме бе... имах нещо да свърша, ама свърших ли го ? ... както и да е... (за малко вметва)  ... а дали вкъщи не оставих печката включена ?? ...нищо... жена ми ще я изключи. Дааа уважаеми зрители, имам си жена... Дори на тази възраст, не спирам да бъда обект на интерес от страна на жените... те не спират да ме търсят, да се обаждат... и жени, и почитатели... (разпалено и с доза досада)  телефона ми букваааално се топии от прегряване... на моменти не мога да си намеря мяяясто под слънцето бе уважаеми зрители... прибирам се вкъщи и мои фенове започват да ме тормозят по телефона... излизам на улицата и пак отвсякъде ме наобикалят... викам си такси и вътре шофьора също -  мой дълбоок почитател, знае наизуст всичките ми книги, иска автограф, задава ми непрекъснато въпроси... Буквално, драги ми зрители, не съумявам да си чуя мислите от напрежение... Каак се живее такъв живот бе... ? Излизам с преправен външен вид и веднага ме разпознават по изключителната култура, ерудираност, и интелект, които излъчвам...  Няяма спасение бе, уважаеми зрители... каквоо е това чудо, какво е това нещо… (Въздъхва с чувство на безизходност и капитулация)  Еехх..  (лека пауза)  Aз уважавам моите почитатели, уважаеми зрители, ама... това направо е потресааващо бе…  Аз съм възмутен, озадачен, дори и изплаашен, уважаеми зрители... А беше нормална обстановката едно време... вярно... телевизията беше в зората си, имаше само един телевизионен канал…по който, разбира се, даваха предимно мен...  но беше спокооойно бе... обществото беше спокойно... Сега не можеш да си поемеш въздух, не можеш в едно кафене да седнеш, без да те наобиколят сто души (сравнява,вметвайки леко на шега)  ако си Юлиан Вучков разбира се... ако си някой друг... я дойдат двама – трима, я не...  (В този момент се отчайва, натъжава,  будността му драстично спада, обляга се на лакти на бюрото, а бузите си обляга на ръцете)  ... Това ли е уважаеми зрители да си телевизионер ? Това ли е моята участ... да бъда роб на собствената си известност  ?  Трябва да се посъветвам с някого... Ще се обадя на моя стар приятел Таксо Таксов – дългогодишен шофьор на такси. Вучков:  Здравей Таксо… Таксо (с тон на прискърбие)  :  Здравей Вучи… По гласа ти усещам, че пак си мислиш за твоя проблем със почитателите ти...  Помисли и за добрата страна на нещата..например... Аз толкова ти завиждам... ако бях, като теб, клиентите ми, ако ме нападаха по същия начин, така щях да ги "извозя", че нямаше да се усетят, бе Вучи... Щях с едната ръка да държа волана, а с другата щях да раздавам автографи бе...  Щях да качвам по петима наведнъж... щях да имам почитатели през две пресечки , хората щяха да се трупат на колонии да ги повозя в моето такси...  (С неразбиране и леко отчаяние)  А ти се оплакваш…    Но признавам, че при теб може да е по-тежко... Поставям се на твое място, приятелю, но... такава е ситуацията… Живота не е съвършено нещо…и всеки ден върви към своя край... Днес водиш предаване, утре тебе те водят...  към гробището... това е... живота си отива, почитателите ти и те си отиват... всички си отиваме...  Да си телевизионер е голяма мъка... също и да караш такси... аз гледам,докато карам в колата, на телевизорчето, твоето предаване... после, като се тресна някъде, ти ще гледаш мене - на некролога...и така...  Времето минава, Вучи... и в крайна сметка - не ни остава нищо друго, освен да се примирим. Такъв е живота. Днес си говорим, утре за нас говорят... (лека пауза,пояснявайки)   ... плачейки... животът е като едно телевизионно предаване... Не помниш кога е започнало и кога е свършило...  Аз си отивам сега... дали ще остана или ще си ида... все едно... мен никой не ме помни.. (кратка пауза)  (След кратък размисъл над чутото... със по-важен,обобщителен тон, стоейки над ситуацията и разбирайки я по-добре)  Вучков:  Не съм съгласен с Таксо, уважаеми зрители... ние трябва да вярваме, да се борим, и да се надяваме на нещо по-добро. Таксо, уважаеми зрители,не може да ме разбере... не може да ми влезе в положението. Аз страдам. Но ще се справя, бъдете сигурни.  (Кратка пауза)    Случват ми се и хубави неща все пак - ето, гостувах в това, недотам добро, но симпатично шоу, даже имах честта да го водя... щах да пея …да танцувам… но... (с лека доза неувереност в собствените си възможности)    май така е по-добре... и за мен, и за вас...    Темата, планирана за днес, съвсем я забравих каква беше, а само до преди малко я помнех... но... така е на тези години, уважаеми зрители... паметта ми отслабва, но любовните ми възможности не само не затихват, а дори се развихрят още повече, така че (обръща се към жена си)  мила, приготвяй вечерята, защото си идвам.  (Със предозирано чувство на себеизтъкване)  А на вас - скъпи мои почитатели... желая ви приятна и спокойна нощ.Изключително се радвам, че бяхме тази вечер заедно и се надявам, че скоро пак ще имам удоволствието да ви разкажа интересни неща от моя живот и от събитията по света. Четете книгите ми, мислете си за мен... а за тези, които имат мой портрет у дома - почиствайте го и го поддържайте.                       Проф. Вучков сърфира в интернет       Юлиан Вучков е в студиото на популярно телевизионно шоу.    Юлиан Вучков: Здравейте…здравейте, уважаеми мои почитатели…    Много разсъждавах в последно време по темата за тези така напреднали и така бързо развиващи се технологии. Ето например интернет...  тази голяяяма област на информация и на забавление.   Чуудя им се бе на тези хора, които стоят по  цяял ден в интернет...  Каак не им доскучава и как не им омръзва... Видите ли обаче, уважаеми зрители... така, както се чудих изведнъж се сетих да опитам и аз... Може и да не е чак толкова скучно... Може, все пак и да намеря нещо за моята високообразована личност и нещо, което да задоволи неповторимия ми ерудиран и високоинтелектуален критерий.    Затова реших, уважаеми зрители, да се присъединя към голямото семейство на технологично грамотните хора и реших да си купя... (лека пауза  - вади лаптоп от скришно място)  ... това модерно изобретение. (Оглежда го причудливо, чувствайки го чуждо, непознато)  …Чакайте да видя от къде се отваряше това нещо...    Абе все по-причудливи станаха тези модерни технологии бе, уважаеми зрители...  В магазина като го видиш, не знаеш тостер ли е, компютър ли е...    (Демонстративно вади очилата си от джоба на сакото и си ги слага)   (Гледа зачудено и втренчено в лаптопа)   ... Я да видим сега...   (Неориентирано)   Прилича, уважаеми зрители донякъде на гофретник, донякъде, както казах... на тостер.    Видял съм тоолкова в живота си, уважаеми зрители... с един компютър ли няма да се справя...  (Опипва го оттук, оттам)  ... А... ето, уважаеми зрители... Тук има някакво копче. Или е за отваряне... (пауза)  ... или са се объркали нещо тези производители...   (С леко неодобрение към немарливостта)  Навсякъде вече, уважаеми зрители, започнаха да правят компютри... (лека нотка на поучение)  Аз мога да им кажа това онова относно как се прави... но... (сменя тона)  друг път... Първо да видя как се отваряше това чудо. ( Човъркайки внимателно )  Абе не става бе уважаеми зрители бе...  Кааак е възможно аз, профееесор Вучков да не мога да отворя един компютър...  (Продължава да човърка, но не издържа... хваща лаптопа с две ръце, вдига го и го разтърсва )  …Абе каааак ще ми се подиграваш ти така бе... Ти знаааеш ли кой съм аз ? Написал съм толкова книги, колкото няма толкова информация в целия интернееет бе... "   Ядосано го тряска на бюрото и от трясъка лаптопа се отключва.   (Изненадан)  :  - "А... еето уважаеми зрители. Значи все пак не е чак толкова безнадежден този компот... аа... компютър, простете...   (Разположен комфортно, наслаждавайки се, отваряйки лаптопа)  Такааа... Да видим уважаеми зрители какво става в интернет и наааай важното - дали пише нещо за мен.   От къде се пуска сега този интернет, уважаеми зрители. Няма нито дистанционно... нито специфично, видимо коопче, както при телевизорите. Аз, уважаеми зрители, мога и да съм назад с техническите въпроси, но ...имам отдааавна телевизор. И самия аз правя телевизия от мноооого години.   Така...  Ето, уважаеми зрители, тук сигурно трябва да се натисне (започва да натиска нещо по монитора, чака и вижда, че нищо не се случва) . АБЕ АААЙЙЙЙДЕ БЕ... А... излезе някакво съобщение, уважаеми зрители... (Цитира видяното)  "Вие нямате връзка с интернет" (Ядосан)  Абе каквооооо е това нещо бе ? За какъв ме взема този компююютър бе, уважаеми зрители ? Това е отявлена подиграаавка бе... Какво е това отношение ?  (Говори на  компютъра)  Внимавай, моето момче, какви ги вършиш... да не свършиш в кошчето за отпадъци...   (Сменя тона с по-овладян)  Момент... (вади портативно три джи интернет устройство) .   Продавача на компютъра, уважаеми зрители, ми даде (показва го на аудиторията)  тази джаджа... (Поглежда я и вижда) ... Ами разбира се, уважаеми зрители... това било интернет връзката... А аз си мислех, че е допълнителна памет за компютъра... Тамън си мислех да преобразувам в компютърен вид, всииичките си книги и да ги съхранявам в моя компютър, като наследство за бъъъдещите поколения, разбира се….    Да видим сега...  (натиска правилния бутон)  Ееетооо, уважаеми зрители. Вече съм в интернет.Вече съм част, от голямото виртуално семейство. Мога да пиша писмо на когото си искам по цееелия свят. Дори няма нуужда да се представям, защото... Кой не е чувал за Юлиан Вучков.   Така...    Да видим първо, уважаеми зрители, какво става в света на киното. Да направим един кратък обзор на филмите, по режисьори.  Така...  (Вижда едно име и се сопва) … Какъв Стивън Кииинг бе ?? Стивън Спииилбърг се казва  режисьора.  Как може такава елементааарна грешка бе... (Изведнъж осъзнава и става смирен) …Абе чакайте малко бе, уважаеми зрители... вие знаете ли, че те може да са двааама тези... " Е че тогава, кой е този Стивън Кинг ??? Кааак може аз, Юлиан Вучков, да не съм чувал за него ? ... Ами много просто... той не е толкова известен.От къде да съм го чувал…   (Става подценителен) Както и да е... Не зная, уважаеми  зрители, кой е този Кинг... сигурно е режисьорът на "Кинг Конг".  Още по-малко пък зная кои са тези Кинг и Конг... (кратка пауза) . Сигурно са братя...  Няма значение...  Където Кинг, там и Конг ! Където Стивън Спилбърг, там и Стивън Кинг...  Има, уважаеми зрители, и един Стивън Сегал... Но... Кой го е чувал него ??!!!   Но така е в киното уважаеми зрители... Чувал съм и за  Жан Клод Ван Дам... Сигурно и четиримата актьори са много талантливи...    Никой, обаче, уважаеми зрители, не може да се мери с мен, с моя превъзходен, уникааален талант и моя неповторим интелект.     (Продължава да сърфира... )    Влиза в популярен  сайт за запознанства.  Ето уважаеми зрители... общуването и запознанствата в днешно време са лесни, благодарение на специализирани сайтове, където може да се запознае човек със своя сродна душа. Аз, уважаеми зрители, може и да съм възрастен, но не съм изгубил младежкия си авантюристичен дух, затова ви оставям и се отправям към търсенето на моята сродна душа.  До нови срещи…                                           Проф.Вучков в града     Професор Юлиан Вучков е гост в популярно телевизионно шоу.   Юлиан Вучков: Здравейте, уважаеми зрители…Радвам се,че отново сме заедно и няма търпение да ви разкажа за последните събития от моя така любопитен, вълнуващ и интересен живот.        Ето... не мога да не изразя впечатлението  си от тези новоизлюпени молове... Ама те още малко ще станат , колкото националния дворец на културата  бе, уважаеми зрители… Какво е това нещо бе... Ние нямаме толкова на брой високи сгради в София, колкото са тези молове, бе... Вътре какво ли няма... още малко апартаменти за продажба ще пуснат... (вметва) . Те и без това някой хора там си живеят... Само дето не спят там нощем...  Ето... вървя си аз, завчера... кой ден беше... ъ-ъ... не помня... И решавам да вляза в един такъв мол.   (Как се казваше... май Мол Витоша... (пауза) ... аа не... пардон... това беше от един сериал) …  Няма значение, уважаеми зрители... те всички са еднакви...  Влизам аз в този мол... и... вътре... не можете да си представите... само мен, професор Юлиан Вучков ме нямаше. Не мога да ви опиша каква главоблъсканица, каква навалица... едни хвърчат надолу, други нагоре...  Но... успях да си намеря място и аз, уважаеми зрители... В крайна сметка... какъв мол е този мол, ако не е минал през висококритерийната, аналитична преценка на професор Юлиан Вучков...    Та вървя си аз и се чудя, уважаеми зрители... надолу ли да поема първо... или нагоре.Гледам, надолу - все магазини... гледам и нагоре - все магазини... И реших, че няма разлика и тръгнах първо надолу.  И какво да видя там, уважаеми зрители. (Въодушевлен, учуден)  Магазин до магазин... От всеки един излизат хора с пълни до горе торби, сякаш пазаруват за последно...  Абе какваааа е тая маааааания бе ???!!! Реших да вляза в един от тези магазини... Видях наредени книги, по което видите ли, заключих констатацията, че... това е книжарница...   Влизам и директно питам продавачката... "Дообър деен... (усмихва се самодоволно) … Имате ли нещо на Юлиан Вучков"... ??!! Продавачката, уважаеми зрители, ми отговори:  - "Не... нямаме" Кааак моооже такова нещо бе, уважаеми зрители ? Каквааа е тая простащина ??!! Представяте ли си... Да нямат книга на професор Юлиаан Вуучков...  Казах й, че кракът ми повече няма да стъпи там… (вметва) … Не че някога съм пазарувал от тази книжарница, уважаеми зрители... но... така се кааазва в такива случаи.   Излязох веднага от тази псеееевдо книжарница... Какваа книжарница е, като нямат поне една моя книга...   Запътих се към следващия магазин, който, видимо, съдейки по пълничките хора, които бяха в него, беше... заведение за бързо хранене. Реших да опитам един от техните хамбургери и си поръчах, посочвайки на продавача кой точно искам. Попитах го колко струва хамбургера, а той ми отвърна:  -"10.50 лв" Каак 10.50 бе, уважаеми зрители... Това е пладнешки обир бе... Какъв е тоя хааааааамбургер бе ? Да не е злааатен бе ? Не, той явно е нещо уникалллллно, този хамбургер, щом струва толкова...  Както и да е... казах си, че не мога да обикалям гладен по етажите... особено за човек на моята възраст... не е препоръчително да поемам по такива дълги маршрути, без да имам необходимата физическа подготовка, уважаеми зрители.   Даже си купих цели ТРИ от тези, скъпоценни, драгоценни и... каквито искате още, хамбургери... И разбира се, без да забравя да му кажа на онзи хвалипръцко, първо, че когато аз , на младини, съм се заминавал с кулинария... той, първо още е бил покрай полата на майка си и второ - още се чуди месото - вари ли се... пече ли се...    И така, уважаеми зрители... поглеждам си часовника... то станало 19.00ч. Реших, до края на работното време да обиколя всички магазини... или поне, колкото мога. Казах си обаче... "Ако всички са, като тези... какво да ги обикалям... ". Освен това, те са тези, които трябва да се надяват да бъдат посетени от такава видна и фундаментална, за българската култура  личност, като мен.   На мен... да ви кажа честно... не ми се ходеше особено много... но колллллкото повече говорят за тези молове, толлллллкова повече ме  гъделичка любопитството да ида и да видя какво продават там...  Разхождайки се по-нататък, уважаеми зрители, видите ли, попаднах на един изключително интересен магазин... отново книжарница, но този път изпълнена само и единствено от…книги на професор Юлиан Вучков. Сами се досещате че нямаше как да попитам продавачката дали продава някоя моя книга, защото това очевадно... беше така. Да, уважаеми зрители.В съседната книжарница  не са чували за мен, а тук... виждате какво е положението.   Но какво да се прави... продължих по-нататък тъй, като тези книги са ми до болка познати... познавам ги наизуст... И съм сигурен, че моите толллллкова много бройни почитатели, също ги познават наизуст.   Продължавам , няколко крачки уважаеми зрители и какво да видя... можете ли да си представите... до книжарницата с моите книги е магазина за чаллллллллллга албумите. (Възмутено)  До моите шедьоври на съвременното интелектуално творчество, се продават някакви си чаллллга мотиви... Абе каквоооо е това безобразие бе ???? Кааак може бе ? (Дълбоко възмутен) :   Това е върхът на безобразието, уважаеми зрители…И аз никога повече няма да стъпя в този мол.                                       Бойко срещу Бойко


Бойко Борисов e гост в популярно телевизионно шоу.  (Характерен тон на надменност, самовлюбеност, горделивост)  :  Добър вечер, уважаеми зрители...   Няма да повярвате на какво станах свидетел... Видял съм две и двеста в живота... (вметва в допълнение)  …  и две хиляди... (пауза)  … и два милиона...Но такова нещо никога не бях виждал.   Можете ли да си представите... Един самозванец... се представя за мен в обществото.  На какво прилича това ? Как е възможно ? Ами възможно е...   докато се занимавам с толкова държавни въпроси, съвсем изпуснах юздите на обществото. Утре ще заваря някой да се е настанил на креслото ми в парламента...  и на всичкото отгоре ще вземе да ми каже...   "Чупката, бе... малкия... "    Време е, да си изясним нещата веднъж завинаги с този... самозванец… (вметва небрежно, вадейки телефона си)  ... кой му беше номера ... а да ...  ето го. (Демонстративно прави няколко крачки напред, казвайки)  :   Сега ще му покажа аз, за коя Мария става дума... Казано на друг език – “Which Maria we are talking about... "  Набира номера... Чува се сигнал  "свободно"...  От другата страна се чува глас... (самозванеца се представя )  :  - “... Бойко Борисов !! Кой се обажда ?” Истинския Бойко:  (Маха за малко телефона от ухото си,  и казва, по повод чутото:  - “ Виждате ли, уважаеми зрители... Даже по телефона се представя с моето име...” (Пак слага слушалката на ухото)  . Истинския Бойко:  Ало... Самозванеца:  Ало да... кой се обажда... Истинския Бойко:  Не е важно, кой се обажда... важно е, кой е от другата страна... и под кое име се представя... (пауза)  . Кой сте вие да се наричате с моето име ? Самозванеца:  Аз съм Бойко Борисов...  Истинския Бойко:  Не. Не сте !!! Аз съм Бойко Борисов !!! Самозванеца (невъзмутимо) :  Не...  Аз съм. Истинския Бойко (още по-ядосано) :  Не... не сте вие... ! Аз съм… Самозванеца (още по-невъзмутимо) :   Не !  Аз съм !!! (пауза)  Истинския Бойко:  Явно не разбирате Български език... Нека ви обясня някои елементарни правила... Първо правило... Когато Бойко Борисов говори, другите мълчат... (Троснато)  Така че какво ми опонирате ??!!! Второ правило... има само двама Бойко Борисовци на този свят... Аз... (пауза)  и дядо ми... Дядо ми беше голям човек... така че... не смейте да се оприличавате нито с мен... нито с него... !!! И трето правило...  Обръщайте достатъчно внимание на първите две правила.  (пауза)  Ясно ли се изразих ??!! Самозванеца:  Когато ми станеш на интелекта… тогава ще ми говориш... ! Истинския Бойко:   Какъв интелект ?!!! Така, като те слушам... ти имаш точно две гънки... Едната - да говориш глупости... И другата - да се правиш на мен... !! Самозванеца (Невъзмутимо)  :  Аз не се правя на тебе... ти се правиш на мене...  Истинския Бойко:  Тогава, като ти си мене... (изведнъж му хрумва)  Я ми кажи... кой ми е любимия анимационен герой ?? Самозванеца: Мики маус ! Истинския Бойко:  Не... Мики Маус ми беше до шести клас ! Самозванеца:  А кой тогава ??!! Истинския Бойко:  ...ДОНАЛД ДЪК !!!  (пауза)  ...Ето видя ли ?? Нищо не знаеш за мен... значи не може ти да си мен. Аз съм един единствен на този свят... само и единствено аз мога да бъда Доналд Дък... аа... т.е. ...Бойко Борисов. Самозванеца:  Доналд Дък е и мой любим герой...  Истинския Бойко:  ...Аз да съм разрешил, Доналд Дък да ти е любим герой ???!!! Не може Доналд Дък да е твой любим анимационен герой.  Още в седми клас разпоредих той да бъде само и единствено мой анимационен герой. Никой няма право да го пипа. Наредил съм на Дисни да правят комикси с Доналд Дък, само и единствено за мен... Самозванеца:  Ще харесвам когото си искам ! Истинския Бойко:  Значи, не стига, че ме пунктираш, ами... и ми се опитваш тука да ми опонираш... (пауза)  ...Който е тръгвал да спори с Бойко Борисов... добро не е видял... Или пък... не се е връщал, откъдето е дошъл...  (Прибира за малко гсм-а, без да затваря)  Да ви демонстрирам ли, уважаеми зрители (вади една бухалка от зад канапето, което е до него)  "Which Maria i am talking about..."   Ето го моя най-добър приятел (показва бухалката)  - "Многобойко Борисов" (Демонстративно посочва надписа изписан на бухалката)  . Тук пише:  - "Правилата на Бойко..." (Тупа бухалката няколко пъти в лявата длан показно,заплашително)  Който не познава моите правила, мога... напълно безплатно да го науча !    (Вади пак гсм-а) :  Тука ли си още, бе... Да влизаш в правия път, че...  Самозванеца:  Ще правя, каквото си искам...  Истинския Бойко:  Не може да правиш, каквото си искаш... Може само това, което аз разреша... Да ме чу да ти разреших нещо подобно ?  Вече ми писна от твоите шменти-капели... Искам публично, тук пред хората, да дойдеш и да признаеш, че аз съм единствения... оригиналния... неповторимия... Бойко Борисов.  Събирай си чукалата и да си тук до две секунди...! (Преброява)  1... 2...! (Троснато)  Айде бе... Какво се мотаеш ?? Защо още не си тук ??!!! Цял ден ли ще те чакам ?? ? Събирай си партакешите и докато затворя телефона, да си дошъл... ясно ли е... Ако не дойдеш, аз наистина ще се ядосам... а ако се ядосам... ще  тръгна да те търся... а ако тръгна да те търся... ще те намеря...а ако те намеря... (рязко сменя тона към стихналост)  ...По добре да не говоря.  (Затваря телефона)   Всеки, който иска поне малко да прилича на мен, уважаеми зрители...  трябва да дойде лично... и да ме помоли ! Първо - за разрешение... второ - за благословия... и трето... (пауза)  - за сертификат ! Аз такива сертификати обаче отдавна не раздавам... защото... (пауза)  - свърших сертификатите !   По цял свят хората, искат да приличат на мен... Но да бъдеш Бойко Борисов е призвание, привилегия и възможност, която се отдава само и единствено на мен !!!                                                          


                                           









Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dimiterhumor
Категория: Забавление
Прочетен: 10775
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031